Във време на отчаяние и безнадеждност, се нуждаем от Божието окуражение и насърчение

Евреи 10, 23-35 – Всички Божии хора се нуждаят от насърчение!

1. Исаак се нуждаеше от насърчение: „Ще те благословя в страната на глада!”

Защото Господ беше му се явил и казал: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа. Остани в тази земя и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тези земи, и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам. (Битие 26, 2-3).
(Битие 26, 12-13).

Когато Исаак се изправи пред един проблем, свързан с тяхната прехрана, в страната където живееше, Бог му каза да не отива в Египет, но да остане там, където е. Той му обеща, че ще го благослови в тази земя. И Бог направи Исаак да благоуспява, така че когато посяваше нещо в тази земя, той получаваше стократна жетва. Исаак продължи да благоуспява, докато накрая стана заможен.

По същия начин Бог може да благослови и нас в тези области, в които срещаме затруднения, недостиг и болка.

Бог обещава да изявява Своята велика сила заради нас и да ни прави да благоуспяваме на мястото, където срещаме заплахи и трудности.

 

2. Рахил: „Тогава Бог си спомни за Рахил!”

Тогава Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. (Битие 30, 22).
Рахил беше безплодна дълго време и нещата изглеждаха така, сякаш Бог я беше забравил. Всички други имаха деца, които се раждаха едно след друго. Като че ли Рахил беше единствената, останала без Божието благословение. И сега, когато сякаш Бог бе забравил за нея, Писанието каза, че „Бог си спомни Рахил!” Рахил не беше забравена! Бог си спомни за нея и чу вика й. Той отне нейния срам и й даде син. Тя го кръсти Йосиф. Детето на Рахил – Йосиф, бе издигнато много над всички останали деца. Йосиф имаше най-светлото бъдеще и се издигна до степен пръв след фараона в Египет. Въпреки, че Рахил трябваше да чака дълго своето благословение, когато то дойде, то бе необикновено, надминаващо всички останали.

В нашия живот понякога нещата изглеждат така, сякаш Бог ни е забравил, и че всички останали получават благословение след благословение. Бог, Който си спомни за Рахил, със сигурност ще си спомни и за нас и ще ни даде благословение, което ще бъде много по-специално, и което ще си е струвало дългото чакане и забавяне.

Не трябва да се обезсърчаваме, а да гледаме напред с надежда и увереност за специалните благословения, които Бог е приготвил за нас.

3. Яков: „Аз видях всичко, което ти стори Лаван”.

… Аз видях всичко, което ти стори Лаван. (Битие 31, 12)
Битие31, 12.6.7.41

Когато Яков преживя не дотам доброто отношение на Лаван в продължение на 20 години, Бог му каза да напусне Лаван и да се върне в бащиния си дом. Каза му: „видях всичко, което ти стори Лаван”. Господ избави Яков от Лаван. Макар Яков да беше мамен от Лаван дълго време, това не беше непонятно за Господ. Бог виждаше всичката несправедливост и потисничество, които бяха причинени на Яков и настъпи момент, когато Господ се намеси и го избави.

Бог знае всичко, през което преминаваме в нашия живот; и знае всяка болка и мъка, които преживяваме. Ние не бива да се обезсърчаваме като си мислим, че Бог не знае всичките страдания, през които преминаваме.

Бог знае всяка несправедливост, с която се сблъскваме и Той ще се намеси и ще ни избави от ръката на потисника и на злосторника.

4. Илия: „… пътят е много дълъг за тебе”

А само той отиде на един ден път в пустинята; дойде и седна под една хвойна; и поиска да умре, казвайки: Стига ми, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от предците си…
А ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. (3 Царе 19, 4.7).

3 Царе 19, 1-7, 15-16; 4 Царе 2, 1.11

Когато животът на Илия беше заплашен от Езавел, той се обезкуражи и се помоли да умре. Той каза на Бог „Стига ми, нека умра”. Чувстваше, че е по-добре да умре, отколкото да продължи да живее. Не виждаше никаква цел в живота си. Не осъзнаваше, че Бог все още имаше работа за него. Бог изпрати Своя ангел и го укрепи. Каза му, че пътят е дълъг за него. Все още имаше толкова много важни задачи, които Бог очакваше той да изпълни. Той трябваше да помазва царе на два народа и да помаже своя наследник Елисей. Още повече, Божият план за Илия бе той да не види смърт, а да бъде взет жив в небесата, в огнена колесница. В своето състояние на безнадеждност и отчаяние, Илия не осъзнаваше чудесния план, който Бог имаше за живота му. Вместо това, той се моли да умре. Но Бог го насърчи и му помогна да изпълни призванието и  целта на своя живот.

От време на време и ние се отчайваме в нашия живот, което се дължи на тежкия товар, който носим и се молим Бог да ни прибере, понеже ни е достатъчно времето на този свят. Не осъзнаваме, обаче, че имаме дълъг път още и че Бог има много работа с нас.
Бог иска да ни насърчи да продължаваме и да довършим всички задачи, които Той ни е предопределил, за Неговото Царство.