Този сайт благословение ли е за вас?



Резултати

Схематично скициране на проповедите

Как, прочее, не се убояхте?

Уважение към нашите ръководители

Библията има много да ни каже за уважението на нашите ръководители. Апостол Павел е много ясен относно това: Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.(Римл. 13:1-2). Ролята на лидерите е да поддържат реда и по този начин да ни защитават от злото. Когато апостол Павел казва на Тит: Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат и да бъдат готови за всяко добро дело (Тит 3:1) неговият призив не е да се подчиняваме на прищевките на хората, а на властите.

Как, прочее, не се убояхте?

Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?(Числа 12:8). Въпросът е зададен от Бог на народа, а не обратното. Господ наказва Мариам и Аарон. В това време Мариам и Аарон говориха против Мойсей поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха: Само чрез Мойсей ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. (Числа 12:1-2). Врагът подтикна братът и сестрата на Мойсей и те започнаха да говорят против него. Те не одобряваха жената на Мойсей, но явно Бог не намираше в нея никакъв проблем! Господ ги предизвика чрез тяхната липса на уважение, но първо Той им посочва нещо за позицията на Мойсесй: И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. Но слугата Ми Мойсей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом; с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей? (Числа 12:6-8). Господ им казваше: погледнете какво стана с Мойсей. Той не е обикновен пророк; той има специална позиция при Мен, чрез която си общуваме лице в лице. Ответната реакция на Господ бе публично да посрами Мариам (Числа 12:9-15), която инициира този бунт срещу Мойсей. Има един основен принцип в Писанието, който е много мощен: когато Бог поставя някого в ръководна позиция, е опасно да вдигаш ръка срещу него/нея. Виждаме този принцип да работи не само при случая с Мойсей, но години след това и при случая с Давид и Саул.

Покорявайте се на своите лидери

„Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас(Евр. 13:17). Трябва да уважаваме авторитета на лидерите и да осъзнаваме, че те са отговорни пред Бог. Бог е Този, Който ще се оправя с непокорните водачи. Нашата задача, ако имаме проблем с някой ръководител, е да го отнесем към Бога. А не да се надигаме срещу този лидер.

Лидерството може да бъде товар Божието Царство. Духовните водачи са на първите редици за атаки от врага, а човекът, който се изправя срещу Божият водач просто става инструмент в ръката на врага. Трябва да ги оставим в Божиите ръце. Това е, което Мариам и Аарон трябваше да научат. В крайна сметка, това е основен въпрос за вярата. Вярваме ли, че Господ може да се справи с хората, които имат духовна валст? Ако просто не харесваме начинът, по който нашият ръководител води, тогава трябва да идем първо при Бог и да споделим това с Него, след което, може би, съвсем мирно и кротко да споделим с този ръководител.

   

Защо да прогласяваме Словото?

Какво е Божието Слово?

Божието Слово е живот!

То е живо Слово, което обновява слушателя. Новото рождение идва от Словото. Живата вяра идва от слушане на живото Слово! (Второзак. 8:3; Йоан 6:63; Римл. 10:17; Фил. 2:16; Яков 1:18-21; 1 Петр. 1:23).

Божието Слово е сила!

То е изгарящо Слово, и премахва всичко нечисто от слушателя. То е убедително и събаря всяко съпротивление от слушащия го (Ерем. 20:9; 23:29; Йоан 15:3,7; Римл. 1:16; 10:17; Ефес. 6:17).

Божието Слово е светлина!

Словото е такова, което донася светлина на слушателя и го направлява. Без Словото един вярващ не знае как да живее. Отделени от Словото можем само да се лутаме в тъмнината (Паслом 119:105; 2 Кор. 3:5-6; 2 Петр. 1:20-21; 1 Тим. 4:13-16).

Божието Слово е храна!

Ние трябва да се храним с Божието Слово, да го смиламе и асимилираме. Словото трябва да стане част от нашия живот. То трябва да се прилага. Нехраненето означава неизрастване! (Ерем. 15:16; Езек. 2:8-3:3)

Какво прави Божието Слово за нас?

Божието Слово ни изпитва

Действеното Божие Слово работи за извършване на Божията цел. То е жива сила, която ни изпитва с всевиждащо око, което достига дълбоко вътре в нас (Евр. 4:12; Псалом 147:18; Исая 40:8; 55:11; Гал. 3:8; Ефес. 5:26; Яков 1:18).

Божието Слово ни осъжда

Основната цел на Божието Слово е да ни представи единственият Спасител. Неговата цел в идването на Спасителя не беше да осъди грешника, а да донесе спасение. Осъждението е другата част от спасението. По същият начин и целта на слънцето е да свети, и когато свети се очаква някъде да има сенки (Йоан 12:48).

Божието Слово свидетелства за Господ Исус

Въпреки, че Божието Слово говори за много неща, основната цел е то да ни покаже Господ Исус. Той трябва да остане главната Личност в Библията (Йоан 3:11-13; 34; 5:39; 6:63; Лука 24:44; Деян. 28:23).

Божието Слово ни очиства и ни дава растеж

Чрез Божието Слово ние сме очистени и получаваме сила да живеем за Бог. Подрязването води до плодородие. Добрият плод може да се добие само чрез Божието Слово (Ерем. 15:16; Псалом 107:20; 119:9; Йоан 15:3; Ефес. 5:26; 2 Сол. 2:13; 1 Петр. 1:23, 25; 2:2; 2 Петр. 3:18).

   

Защо не можем да се разбираме един с друг?

Някой от множеството каза на Господ Исус: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството (Лука 12:13). Вместо да се намеси, Господ Исус само предупреди да няма алчност. Изглежда, че семейният конфликт на този човек беше породен от неговото алчно отношение. При друг случай Господ Исус ни предупреждава да не търсим вина в другите, когато ние самите имаме много по-голяма такава: И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.(Мат. 7:3-5)

Защо не можем да се разбираме един с друг? Причините могат да се обобщят по следния начин:

Сатанинска намеса

Сатана е описан в Библията като измамник и като бащата на лъжите, който се преправя на светъл ангел и броди навсякъде по земята, като изкушава отделни хора и търси такива, които да унищожи. Господ Исус беше ясен по отношение на Сатана: Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща(Йоан 8:44). Сатана и неговите демони са силни, замислящи зло, на които християните са научени да се противопоставят в името на Господ Исус.

Лично отношение и действия

Съвършени хора не съществуват, дори с някои хора да е по-лесно да се общува, отколкото с други. Междуличностните търкания често започват и свършват с хора, чиито индивидуални особености, отношение, чувства и поведение пораждат конфликти и недоверие. Пророк Авакум пише: Защото грабителство и насилие има пред мене, има и каране, и препирня се повдига” (Авак. 1:3)

Вината, която пречи на добрите взаимоотношения между хората може да включва:

Егоцентрична нужда от това да бъдем забелязани, да бъдем в контрол или да имаме престиж и позиция.

Господ Исус забеляза тези видове хора: „И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча” (Лука 18:9). Тази притча е за фарисея и за бирника. (Лука 18:10-14)

Непростителност и грубост към другите;

Апостолът пише: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас(Ефес. 4:32).

Склонност да бъдем осъдителни и лицемерни.

Господ Исус учи в проповедта на планината: Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени (Лука 6:37).

   

Защо видение?

(Авакум 2:2-4)

Божият отговор дойде във видение

Авакум чакаше Господа докато получи отговор на своите болезнени въпроси (Авак. 2:1). Божият отговор дойде във видение, което е записано в Авакум 2:2-3. То дава една истинна перспектива за историята и съдържа Божествено обещание за своята развръзка. Този отговор не разрешава всички болезнени въпроси, но учи Божия народ на пътя към заветен живот тук и сега (Авак. 2:3-4). Божиите пътища завършват в истински живот за верните и в беда и смърт за безочливия грешник (Авак. 2:4). Божието присъствие в Неговия храм потвърждава Неговото Господство през историята и ни уверява, че Божията легитимна претенция над света ще бъде призната по цялата земя (Авак. 2:14, 20; Исая 45:21-25; 1 Кор. 15:24-28). Грешника избира пътища, които водят към гибел. Праведният чрез вярва избира път, който води към живот. Тази разлика е утеха за Авакум и за всички Божии деца.

Праведният

За разлика от горделивия, праведният ще бъде истински запазен чрез вярата си в Бога. Това е сърцевината на Божието послание към и в книгата на Авакум.

Чрез вяра

В този контекст еврейската дума означава твърда увереност в Господа, доверие, което запазва. Посред една земя, изпълнена с порочност (Авак. 1:2-4), и която е подвластна на Божия гняв, Господ обещава, че праведният остатък от Юда ще вярва в Господ, Който помни милост и в гнева си (Авак. 3:2). Посланието към Евреите припомня думите от Битие 15:6 и ги отнася към ситуацията на Авакум. Чрез вяра Авраам дочака търпеливо изпълнението на Божиите обещания (Евр, 6:15) и сега Авакум и остатъкът също трябва да чакат търпеливо (Авак. 3:16).

Вярата като пример за живот

Вярата не е еднократно действие, а начин на живот. Истинският вярващ, който е обявен за праведен от Бога, ще устоява вярата като начин на живот (Кол, 1:22-23; Евр. 3:12-14). Само перспективата на вярата, покорното доверие в Бога осигурява едно смислено съществуване в този свят в настоящия период, между „вече-то” на първоначалното изпълнение на Божиите обещания и „не още-то” на тяхното крайно изпълнение.

Прогласяване на благата вест

Апостол Павел използва Авакум 2:4 като основен текст за своето прогласяване на благата вест (Римл. 1:17; Гал. 3:11; Евр. 10:35-39). Както Авакум (Авак. 1) апостолът знае, че грехът не е съвместим с Божията святост и че съдбоносното напрежение между тези противоположности може да бъде разрешено чрез Божествена намеса. Пророческото слово към Авакум (Авак. 2) разкрива предимно начинът, по който Бог ще се справи с несъвместимостта между греха и святостта.

Кръстът на Исус Христос

Кръстът на Исус Христос и последният съд са завършек на Божието откровение. Както Авакум, апостол Павел уверява, че истинският живот е възможен само при една връзка на пълна зависимост от Господ. Такава зависимост, която се основава на Божията вярност, променя нашето съществуване в този свят, като изпълва нашия живот с радост в увереността за Божията вярност към Неговите обещания (Авак. 2:3; 3:17-19).

   

Когато Бог мълчи

Авакум 1:1-13

Божият отговор: да!

Слугата на Авраам се моли за Божието водителство при намиране на жена за Исаак. Мойсей, стоейки пред червеното море, се моли Израил да пресече по суха земя. Анна се моли за син и резултатът от това беше Самуил. Илия се моли за проявление на Божията сила и огън слез от небето.

Божият отговор: не

Мойсей умоляваше Бог да му позволи да въведе народа в обещаната земя. Мойсей умря. Апостол Павел се моли три пъти за премахването на този „трън в плътта”. Но беше принуден да се примири с него до края на живота си. Господ Исус се моли с молитва, която остана неотговорена. Той плака в градината „нека тази чаша Ме отмине”. Той се молеше да не преживее смърт на кръста. Вместо това трябваше да преживее тази болка.

1. Ние разбираме погрешно молитвата (Яков 4:3)

Истинската молитва трябва да бъде Бого-насочена. Често превръщаме молитвата в себенасочена дейност. Целта на молитвата е Бог да бъде възвеличен. Един богослов казал някога: „Нашите молитви често свеждат Бог до нищо повече от човек”. Библията обещава, че Бог ще чува нашите молитви, не нашите заповеди.

2. Неверието възпрепятства молитвата (Яков 1:6)

Друга причина за това нашите молитви да остават неотговорени е, че човекът, който се моли, не вярва в молитвата. Молитвата е просто празен ритуал, или може би дори просто изговорено суеверие. Молитвата понякога е изказана без никаква вяра.

3. Греховността възпрепятства молитвата (Исая 59:2; Притчи 15:29; Мат. 5:22).

Нашите грехове ни отделят от Бог. Божията десница не се е скъсила, нито пък Той е оглушал. Просто нашите грехове са издигнали бариери, които ни възпрепятстват от Божията цел и Неговия план. Отговорените молитви се предшестват от искрено изповядване на греховете, чрез което бариерите падат и Божието послание може да премине. Молитвата и прошката вървят ръка за ръка. Никой човек не може да има нещо против брата или сестрата си и в същото време да е в добри взаимоотношения с Бог.

4. Често неотговорените молитви получават своя отговор по-късно (Псалом 40:1)

В Еремия 42 народът помоли пророка да говори с Бог и да им даде насоки за техния живот. Хората казаха на Еремия: Молим, нека бъде молбата ни приятна пред тебе, и помоли се за нас - за тия, всички които остават - на Господа твоя Бог, (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат), да ни изяви Господ твоят Бог пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим(Ерем. 42:2-3). Понякога проблемът с неотговорените молитви е в това, че нашето време не си съвпада с Божието време. И често това, което ние приемаме като неотговорена молитва е просто въпрос на забавяне на отговора.

5. Бог знае най-добре!

Колко често се борим с проблема на неотговорените молитви, като че ли Бог се е провалил. Независимо какво се случва с нашите молитви и с нашите желания, винаги трябва да останем фокусирани на факта, че Бог знае най-добре. (Римл. 8:28).

   

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

James N. Spurgeon wrote:

'A job is at your choice; a ministry is at Christ's call. In a job you expect to receive; in a ministry you expect to give. In a job you give something to get something; in a ministry you return something that has already been given to you. A job depends on your abilities; a ministry depends on your availability to God. A job done well brings you praise; a ministry done well brings honour to Christ.'

This ministry is to bring honour to our Lord and Saviour Jesus Christ!

You can copy and use material of this site provided that you mention our ministry to the Father and you do not alter the content. You are also invited to tell your listeners or readers where you have got this material: www.proword.eu, which is Proclaiming the Word! (CEF International Bible Teaching Ministry).