Схематично скициране на проповедите

Уроци от Витания

Йоан 12:1-11

Шест дена преди последната Пасха. Когато всички хора отидоха в Ерусалим, Господ Исус пристигна във Витания. Господ не се интересуваше от религия. Той донесе живот.

Преди да отиде на кръста, Господ Исус искаше да се срещне с трима приятели и да прекара време с тях. Той промени техния живот по такъв начин, че всеки от тях ни учи на нещо.

1. Урок от сестра Марта – тя служеше на Господ Исус (Йоан 12:2)

Господ Исус дойде да служи (Мат. 20:28).

Целта на Исусовото служение бе да прослави Своя Отец (Йоан 5:30б).

Местната църква съществува, за да служи (Евр. 9:14).

2. Урок от сестра Мария – тя обичаше Господ Исус (Йоан 12:3)

Господ Исус дойде да покаже любов (Йоан 15:9,13)

Той дойде, защото има голяма любов към грешниците (Римл. 5:8)

Местната църква съществува, за да показва любов (Йоан 15:7,9,12,17; 1 Сол. 4:9)

3. Урок от брат Лазар – той свидетелства за Господ Исус (Йоан 12:9)

Господ Исус дойде да свидетелства за Своя Отец (Йоан 6:29; 8:29; 42; 10:30)

Бог Отец, Писанието, Святият Дух свидетелстват за Господ Исус (Йоан 5:37; 15:26)

Местната църква съществува, за да свидетелства за Господ Исус (Лука 24:11; Йоан 15:8, 27).

Защо съм тук?

Тук съм, за да служа (Гал. 5:13)

Тук съм, за да обичам (Ефес. 6:7)

Тук съм, за да свидетелствам за Него (Римл. 1:16)

Можем да направим това, ако Господ Исус е в центъра на всичко! В Него мога да направя всичко и нищо - без Него.

(Фил. 4:13; Йоан 15:4-5)

Липсата на служение, липсата на любов и липсата на свидетелство могат да бъдат доказателство, че Господ Исус все още не е в центъра на всичко. Само Той може да ни подбуди да служим, да обичаме и да свидетелстваме за Него!

Служи, обичай и свидетелствай!

Направи го заради Него!

Йеремия – неувереният пророк

Йеремия 1:1-10 (по-конкретно стих 7)

1. Йеремия става от свещеник – пророк (ст. 1)

Очакваше се Йеремия да стане свещеник. В свещеничеството е имало стабилност. Бог призова Йеремия към още по-несигурната задача да бъде пророк. Той започна от това да призовава хората да променят поведението си и продължи с опити да промени закоравелите им сърца. Йеремия беше пророк на сърцето. Думата „сърце” е използвана 66 пъти. Много е опасно и трудно, понякога, да говориш от Божието Слово. Има много църкви днес, които не проповядват Божието Слово, защото то кара хората да се чувстват неудобно. Хората искат да слушат проповеди за това как Бог ще ги благослови, или за Неговата любов.

2. Дните бяха усилни (ст. 2-3)

Йеремия беше роден по време на царуването на Манасия. Идолопоклонството и жертването на деца са се случвали по време на детството на Йеремия. Идолопоклонството било в разцвета си. Божието Слово по време на Манасиевото управление изчезнало. Отношението към свещениците не било уважително. Той видял в дните на Йосия промяна, но не и истинско покаяние. От стих 10, 3 глава, разбираме, че това не е била промяна, която е достигнала сърцето. Много по-лесно е човек да промени изражението и външния си вид, отколкото сърцето. Бог не се отказа от осъждението, което беше планирал за Юда (4 Царе 23:26-27). Това беше време на глад, на тежки данъци, но и на духовна беднотия. Беше време на суша, дошло поради непокорство. И точно в такова време Бог призова Йеремия да проповядва Словото вярно и непоколебимо, въпреки, че хората не откликваха; дори искаха да го убият. Той трябваше да черпи сила от Господ, и беше верен.

3. С неуверено сърце (ст. 4-10)

Както Мойсей, Йеремия беше неуверен в предприемането на тази задача (вж. Мойсей в Изход 3:11; 4:1). Може би задачите му се виждаха твърде големи за него. А може би се притесняваше за това как ще бъде приет, или че по време на тяхното изпълнение можеше да го убият. Той се колебаеше, защото най-вероятно се чувстваше неподходящ. В 2 Кор. 2:16 Павел сякаш казва, че и той се чувства неподходящ, но знаеше също така, че това, което го направи да бъде подходящ, дойде от Бога.

Бог даде уверение на Йеремия относно 3 неща в този пасаж:

1.Неговият избор за тази длъжност. Бог избра него, а не обратното. Преди още той да знаеше за Бог, или да знаеше нещо за своя живот, Бог го видя, и го призова, и го подготвяше за тази трудна задача.

2. Неговата закрила. Няколко пъти Йеремия почти умря заради вярата си. Имаше хора, които искаха да го убият. Но Йеремия живя въпреки това, защото Бог беше неговата закрила.

3. Неговата власт. Бог му даде Своето Слово. Йеремия нямаше да проповядва собственото си мнение или мисли, а Божието Слово. Това Слово има сила и не се връща празно. Твърде често днес хората искат популярност и правят компромиси с Божието Слово и го разводняват. Йеремия лесно можеше да постъпи по същия начин, но не го направи. Не каза на хората само това, което искаха да чуят.

Време е за духовно съживление

(Римляни 13:11-14; Исая 52:1; 60:1; Ефес. 5:14)

1. Събуди се!

Да разберем (да се уверим, че познаваме) настоящето време.

Настоящето време е време за духовно осъзнаване.

Настоящето време е време за духовна сериозност.

Думата „време” означава критично време – важно време.

Христовото завръщане е критичен момент в човешката история.

Съдийското място на Христос е критичен момент в живота на вярващия.

Трябва да сме бдителни.

Твърде много вярващи не ги е грижа за това какво се случва в този свят.

„Нашето спасение” – денят на Христовото завръщане, е близо.

2. Размишлявайте за времето.

Нощта почти премина, денят се приближи.

Времето на Сатана накъсява.

Христовото завръщане наближава.

Време е да:

„Оставим настрана” делата на тъмнината.

- Да отмахнем ненужната дреха.

- Тъмните дела са дела, които правим тайно…

Облечете се в светлината (Ефес. 5:8,14; 1Сол. 5:5)

3. Какво трябва да отстраним?

Трябва да търсим победа над греха.

Ходете в благодат.

„Денем” – не правете това, което не прилича да се прави денем.

- Сластолюбие

- Оскверняване

- Омразни чувства

4. В какво да се облечем?

Да ходим по начин, който удовлетворява Бог (Гал. 3:27; Ефес. 4:24; Кол. 3:10).

Трябва да мислим в перспектива, за да избягваме греховете.

Писанието казва, че вярващият трябва да се облече в/с:

· Святият Дух (Лука 24:49)

· Господ ИСус Христос (Римл. 13:14)

· Безсмъртие (1 Кор. 15:53-54)

· Новия човек (Ефес. 4:24; Кол. 3:10)

· Божията природа/характер (Кол. 3:12)

· Светлината и в Бога (Римл. 13:14)

Ако съгреши брат ти против теб

„И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.” (Мат. 18:15)

Любовта е с най-високата стойност в Божието царство. Конфликтите пречат на любовта. Вероятно няма по-голямо предизвикателство пред духовното израстване от начина, по който се справяме с конфликтите.

Признай конфликта

Конфликтът е нещо реално. Той е част от човешката природа. Отсъствието на конфликт не е знак за зрялост. Всички църкви и всички християни преживяват конфликти. Понякога това се случва поради това, че сме егоистични, грешни и трудни, но често е и заради това, че сме различни. В резултат на нашите различни индивидуални особености, минало и преживявания, ние гледаме на вярата, на живота и на служението по различен начин. Колко често си мислим, че ние знаем кое е най-доброто, само защото то е най-доброто нещо за нас самите и е трудно да направим компромис. „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?” (Ерем. 17:9)

Трябва да направиш нещо във връзка с конфликта

Защо не се изправим пред разрешаването на конфликта? Поради гордост, страх и упоритост.

„Иди!” означава да „отидеш” или „да напреднеш”. „Иди!” не означава „избягвай”, или „ моли се”, или „мисли”, или „забрави”. Защо започваш да се ядосваш? Има три основни причини: болка, безпомощност и страх.

Трябва да идеш право при човека, който има общо. Не при трети хора, при посредници или при приятели.

Трябва да разговаряте насаме. Трябва да бъдеш чувствителен относно начина, по който да достигнеш другия човек, ако сам желаеш да бъдеш достигнат.

Трябва да си отворен да:

1. Опишеш ясно какви са твоите наблюдения.

2. Обясниш по какъв начин това те е наранило.

3. Кажеш какви са били последиците.

4. Кажеш каква промяна желаеш да настъпи. Промяната е нещо много повече от обикновено извинение, въпреки, че доста често извинението е добро като за начало.

5. Се стремиш към помирение. Целта е връзката да бъде възстановена. Не е да докажеш кой е бил прав, нито да избягваш ситуацията, или пък да избягаш и да забравиш.

Конфликтът е реална опасност

Някои от нас са преживявали особено пагубни конфликти. В сериозните конфликти може да бъде унищожена нечия репутация, може да се злоупотреби с доверието, и нечий живот може да бъде разбит. Един конфликт може да доведе до огромни щети за отделните личности, както и за църквата. Конфликтът заплашва единството, което е толкова важно за живота и свидетелството на християните.

Конфликтите отварят врата за израстване и промяна

Не е нужно конфликтът да е унищожителен. Възможно е да се преминава през даден конфликт, резултатът от което ще са заздравени взаимоотношения, задълбочено доверие, разширяване на перспективите, нова енергия и по-силно посвещение и единство. Конфликтите дават възможност за растеж и промяна. Ако можем да се справим добре с даден конфликт, и хората останат съсредоточени върху проблема (а не върху хората) тогава се появява нова енергия, ново посвещение и ново доверие. Конфликтът не е края. Той може да е началото на нещо ново и мощно.

Трябва да се вземат някои решения:

1. „Ако имаш нещо към мен, ела лично при мен, не при други хора! Във всичко, което правим, ще бъдем откровени и ще извършим задачата, като дадем най-доброто от себе си”.

2. „Ако аз имам нещо към теб, ще дойда лично при теб”.

3. „Ако някой има нещо към мен и дойде при теб, изпрати го/я при мен. Аз ще направя същото за теб”.

4. „Ако постоянно отказва да дойде при мен, кажи му:’ Хайде заедно да отидем при нашия ръководител,’ ще направя същото за теб”.

5. „Внимавай как ме разбираш. Аз ще направя същото за теб. За неща, в които не сме сигурни няма да се опитваме да гадаем чувствата и мислите си. Много лесно е да разберем погрешно намеренията на другия”.

6. „Ако нещо е поверително, то трябва да си остане такова”.

7. Ако ти или някой друг дойде при мен и иска да ми сподели нещо поверително/тайно, няма да кажа на никого, освен ако човекът няма да нарани себе си или някой друг, или ако някое дете не е било насилвано. Очаквам същото и от теб”.

8. „Няма да чета анонимни или неподписани писма и бележки”.

9. „Няма да манипулирам. И няма да допусна да бъда манипулиран. Няма да позволя хората да се опитват да ме манипулират и настройват срещу теб”.

10. „Няма да ти проповядвам. Ще оставя Святият Дух да те доведе до убеждението”.

Някои предупреждения и съвети от Библията:

„А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. … но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.” (Яков 3:6-8)

„Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.” (Притчи 25:11)

„Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.” (Притчи 16:24)

„ И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне; защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.” (Екл. 7:21-22)

„Пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.” (Пс. 34:13)

„И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда.” (Мат. 12:36)

Божията революция

„Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.” (Йоан 10:10)

Милиони хора по целия сват днес живеят в ужасни условия.

1,2 милиона. деца са били жертва на търговия всяка година.

126 милиона деца работят най-тежката форма на детски труд.

13% от 7 до 18 годишните никога не са ходили на училище.

Повече от 2 милиона деца са загинали при въоръжен сблъсък през последните 10 години и повече от 6 милиона са били сериозно ранени.

15 милиона деца са загубили единият или двамата си родители в следствие от СПИН.

Питаме Бог какво прави Той по въпроса. Той ни пита какво правим ние. Нужна е пълна промяна, революция! Революция, на латински “revolution”, “кръгом” е основна промяна в управленческата структура, която се случва за кратък период от време.

Нужна е промяна в отношението, според тълкуването на Библията. Господ Исус беше роден по свръхестествен начин от девица – невъзможно според човешката логика. Той не само говори за Бог, но доказа, че Бог е реален, като правеше чудеса. Неговите действия говореха много по-силно от думите Му.

Една истинска Христова църква трябва да проповядва почти забравените (но не и от Бог) думи от Библията – грях, ад, покаяние, святост, праведност. Може да не са нещата, които хората искат да чуват, но е самата истина. Трябва да бъдем сериозни по отношение на Бог. В Йоан 14:12 Господ Исус каза на учениците, че те ще вършат по-велики дела и от Него! И това се случи, защото те Му повярваха!

Днес трябва да има желание да имаме сърцата на ранните вярващи. Те обичаха Господ Исус достатъчно, за да влязат в затвора заради Него, дори да умрат заради Христос. Нуждаем се от християнска революция.

Има две сили, които променят нашия свят. Кои са те? Силата на любовта и силата на омразата. Силата на любовта идва от Бог. Ние сме свидетели на две пълни промени, които се случват днес в света: революция на любовта и революция на омразата. Всеки от нас е въвлечен в едната от тях. В коя участваш ти?

Революцията на любовта срещу революцията на омразата

Библията ни говори за Бог, Който прилага на практика революцията на любовта. На заден план се крие революцията на Неговия враг.

Революцията на любовта даде възможност на Адам да има компанията, от която се имаше нужда. Бог обичаше Адам толкова много, че му даде възможно най-добрият помощник. Бог искаше Адам да обича Ева. Той искаше и Ева да обича Адам. Бог искаше Адам и Ева да обичат своите деца. Любовта е качеството, което изгражда и носи живот и радост.

Революцията на омразата последва революцията на любовта. Някой не беше щастлив, че Адам обичаше своята жена, и че Ева обичаше мъжа си, или че родителите обичаха своите деца. И това е причината ние да четем историята от Битие 3 глава за грехопадението. В резултат от революцията на омразата, Адам и Ева бяха свидетели на погребението на по-малкия си син Авел. Неговия брат, Каин, взе участие в революцията на омразата. И тази промяна отне 25 % от населението. Омразата е качеството, което унищожава и докарва смърт и тъга.

Революцията на любовта

Революцията на любовта постави началото на едно действие. Библията е пълна с примери за тази революция. Бог никога не се примири с революцията на омразата. Бог е любов, следователно Той обича! Бог е любов, следователно Той променя света чрез любов. Библията представя едно повишаване на Божията любов. Колкото повече хора се оплитаха в омраза, толкова повече Бог беше готов да показва Своята любов.

Революцията на любовта се основава на истината, че Бог е любов! Той е основата на тази промяна! Богът от Библията е Триединният Бог. Триединният Бог е монотеистичен Бог, но не монистичен. Монизмът твърди, че Бог няма връзки. Монистичният бог се съсредоточава върху себе си и очаква нашето покорство, но не и нашата любов. Триединният Бог се съсредоточава върху другите и очаква нашата любов и нашето покорство, породено от любов. Богът от Библията е Триединният Бог. Всяка от Личностите на Божеството се описва от любовта и е свързана с революцията на любовта. Монистичните богове не се интересуват от любовта. Те често пораждат революцията на омразата.

Революцията на омразата

Революцията на омразата накара на хората да живеят по такъв начин, че Бог каза на Ной да построи ковчег и да спаси това, което беше възможно да се спаси.

Тази революция на омраза накара хората да построят Вавилонската кула. Те не бяха способни да завършат тази промяна и днес ние имаме толкова езици в света и не можем да се разбираме.

Революцията на омразата накара хората да се бунтуват срещу Авраам, бащата на вярата. Содом и Гомор са знаци на революцията на омразата. Днес ние можем да отидем в Израел и да се окъпем в Мъртво море. Това море говори толкова много за революцията на омраза.

Революцията на омразата не искаше Исаак да се роди. Тя искаше Яков да бъде убит. Тя искаше Йосиф да бъде продаден и забравен.

Революцията на омразата искаше да убие Мойсей, когато той беше все още бебе. Същата искаше да убие Мойсей и когато той донесе десетте заповеди от Бог. Революцията на омразата искаше Израелският народ да робува в Египет. Революцията на омразата искаше всички деца в Израел да бъдат удавени в Червено море. Революцията на омразата докарва смърт, много смърт и само смърт. Това е революция на смъртта. Омразата убива!

Революцията на омразата иска светът да се промени! Тя не се радва на Божия план за нас. Тази революция не се радва на благата вест за Господ Исус Христос, защото благата вест е Божият инструмент при революцията на любовта. Революцията на омразата ще направи всичко възможно, за да представи Бог като такъв, който го няма, като незаинтересован, отдалечен и като някой, който не ни обича. Тази революция по-скоро би представила Бог като мит или философска концепция, или като някаква сила, но не и като Бог на любовта.

Господ Исус не донесе някаква религия. Той започна революция на живота. Витлеем е „домът на хляба”. Господ Исус е Хляб от Небето! Получавайки Неговият хляб, ние ставаме част от революцията на любовта! Не можем да замълчим повече. Не можем да крием Хляба на живота!

„Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.” (Йоан 6:35)